Преди два дни един много скъп за мен човек имаше рожден ден!

Беше родена на 30-ти ноември.

Всяка година по това време се чувахме по телефона.

Не всяка година по това време успявахме да се видим, за да отправя лично моите пожелания. Но се чувахме.

Тази година това не се случи.

Грабнах телефона. Номерът й в указателя беше същият, като миналата година.

Позвъних й.

Никой не се обади.

Каза ми, че няма връзка с този номер.

И никога повече няма да има.

Нея я нямаше. Номерът си бе все същият.

Моята баба! Любима, мила, усмихната и с огромно сърце!

Моята голяма приятелка, която споделяше всички мои успехи и тъжни моменти!

Днес не успях да чуя гласа й, за да й кажа, че я обичам.

Жалко. Защото днес, в този момент тя ми е нужна!

Нужна, за да й споделя всички мои вълнуващи моменти и да се радваме заедно. Просто да бъде до мен. Дори през слушалката на телефона.

Ако в момента четеш моето писмо, до моята баба, но все още можеш да чуеш твоята, грабни бързо телефона и й се обади.

Утре може да е късно!

снимка: Generational~ Beth Forester photography