Бях забравила колко труден период е когато бебето прохожда. Като майка с по-голяма дъщеря на десет години имам опит и спомени с прохождането, но слава Богу бяха положителни. Тогава дъщеря ми проходи лесно. Първите крачки направи на 11 месеца. Казвам лесно, защото тогава бях чела и се интересувах от този процес, както всяка майка и не я насилвах държейки я непрекъснато за ръчички. Оставях я да лази и да усети момента, когато сама е готова, докато един следобед просто лазейки и подпирайки се за дивана, тя се пусна и тръгна сама.
Сега, десет години по-късно отново съм в същия период и затова реших да събера няколко съвета, които са ми били полезни на мен, а така надявам се ще помогнат и на вас.


1. Не насилвайте детето

Всеки родител е нетърпелив в периодите на израстването на детето му. А не трябва. Всяко дете е различно и няма конкретни месеци, които да се считат за правилни или неправилни. В случая е важно да не настоявате детето да се изправи само, ако то не е готово за това. През 8-ми – 10-ти месец не е препоръчително да придържате детето за ръчички ако то е с наднормено тегло за възрастта си. Като цяло този период е ранен и е хубаво да не се бърза, защото крие риск от изкривяване на крачетата.

2. Дайте му свобода

Има по-активни деца и ако вашето е такова и започне да играе седнало самостоятелно оставете го да се чувства свободно да пролази. Много рядко активните деца пропускат периода на пролазването. Казват, че бебетата, които не лазят не са оставяни на широки пространства. И е абсолютно вярно. От опит ще споделя, че Каролин (10 месечната ми дъщеря) започна да лази едва сега именно, защото аз предприемах периодите на заучаване в седнала поза малко по-внимателно, а може би и бавно.

3. Помощните средства за прохождане

Всяко нещо е ок, когато се използва с мярка. Така е и с проходилките, които са верен помощник на нас майките, но често сме чували да казват, че бебе в проходилка не прохожда лесно. Е, има правота в това, ако се прекалява. Затова ако изберете да си вземете проходилка, слагайте детето за не повече от 10 минути на ден. Според мен това не би навредило или забавило прохождането, пък и така съветват специалисти.

Уолкър са онези тип играчки за бутане от детето. Най-често ги виждаме на площадките, където малчовците с интерес се забавляват. Те са добър избор, за да накарат детето да се концентрира повече в процеса на прохождане, забавни са, но разбира се с тях родителите трябва да сме с повишено внимание. Често децата се отплесват, играчката върви по-бързо отколкото детето може да се справи и така има риск от леки падания и наранявания.

Коланите са друга алтернатива, от която аз лично нямам опит, но и не бих избрала. С този вариант детето не изгражда усет за самосъхранение и изцяло разчита на вас.


Най-добрият начин за прохождане са босите крачета. Навън прохождащото дете е добре да носи обувки, които следват извивката на крачето му, имат мека подметка и са с твърда и висока пета, която да придържа глезена.

Можем да помогнем на детето да проходи по-бързо, като оставим да се развива самостоятелно. Например в кошарата или направо на пода. Така то ще се изправя на краката си, ще обикаля наоколо, придържайки се по мебелите и накрая ще се престраши да тръгне самостоятелно.

И все пак най-добрият съвет можем да получим от педиатър и специалист!