Всички ние не спираме да търсим любовта. Искаме обич и пеперуди в корема, търсим този, който ще ни я даде безрезервно. И се борим, със себе си, с него, с нея, с живота. Само, за да я намерим. Онази безумна, истинска, чиста и вярна любов.

Някои са я срещали, други все още я търсят и очакват.

Има едни хора, които я притежават със сигурност. Тези, които знаят колко прекрасна е тя.

Аз съм от тях!

Беше 8:30 вечерта и както всяка вечер, така и тази прибирах дъщеря си от баба и дядо. Входната врата се отвори и тя закрачи към мен с широко отворени очи, усмивка на лице и стискаща нещо в ръцете си. И ми каза: „Мамо, затвори очи!“.

Когато отворих очи, видях мъничък букет от маргаритки и картичка в шепите си. Беше го пазила цял ден, за да ми го подари.

Ето в този момент се стъписах. Сърцето затуптя от умиление и любов. И я почувствах. Любовта на единственият човек на земята, който ме обича безрезервно. Не като другите, които цял живот търсим, които очакваме да ни я покажат, да ни докажат, и да си тръгнат. Ами като нейната- истинската.

И някак си в този момент оцених какво е да я имаш. Без да я търсиш и без да се страхуваш дали е истинска. Затова ти го пиша. На тебе, на този, който я има, но не всеки път има време да я оцени.

Всичко друго е просто мираж, илюзия или момент, но нейните чувства са мои, са твои, и те остават завинаги!

Ина Живова