Всяка година в този период идва моето време за размисъл. Часове преди рождения ми ден – искам или не, тези мисли ме връхлитат.
Питам се какво постигнах и какво не успях да сбъдна.
Правех ли достатъчно добро за другите и сещах ли се от време на време за себе си.
Някак си с годините разбрах, че не трябва да се променям.
Когато даваме любов, го правим, защото го чувстваме, но не трябва да очакваме някой да ни благодари и да ни отвърне със същите думи и действия.
Научих и още нещо.
Трябва да бъдем и по-малко егоисти. Да обичаме себе си. Да си правим подаръци, да си доставяме удоволствие, да се поглеждаме в огледалото и да виждаме това, което кара някой, който ни обича да се усмихва.
И днес отново дойде денят за моята годишна равносметка.
Бях ли искрена?
Бях ли достатъчно упорита, за да сбъдна мечтите си?
Бях ли добра и доброта получавах ли?
Бях ли честна със себе си и какво си спестих?
Бях ли щастлива?
И днес, в деня на моята годишна равносметка, слагам чертата и продължавам напред!
32 години, в които научих много за себе си, за хората, за живота.
32 години, в които не съжалявам за взетите решения, пропуснатите възможности, непостигнатите цели и срещите с всеки един от вас, който ми показа, че животът е пълен с изненади, и всяка от тях ни прави по-силни.
32 години щастие! 32 години сбъднати мечти! 32 години поуки, уроци и едно наум.
32 години не стигат, за да изживея новите стремежи, нужни са ми още по много!
И сега, поглеждайки всичко изживяно след голямата черта на живота, съм готова за нови хоризонти, които да покоря, да изживея, да изстрадам, да изплача и да се усмихна на финала, защото всеки един момент си заслужава!